Надежда

Светят бледо в небето звездите
малка фрегата бързо лети
гонят я яросно орди амарски
ценен товар в каргото спи

Самотен летеше, сълзи в очите
сърцето му свито, във този миг
че няма с кой днес да си каже
една дума на роден език

Потомък бе на племе велико
живяло далеч във тъмния мрак
смели и силни дедите му някога
всявали страх във всеки враг

Системи владеели пълни с богатства
бранели те свойте земи
легенди се носят за техните битки
за враг сразен за велики дни

И ето че мина странник далечен
и тръгна слух даже мълва
че сбират се хора там вече
тръби звучът плющят знамена

Наближавало времето скоро
отново да тръгнат на сеч
системи да върнат враг да изгонят
във Фонтейн да звучи българска реч

Надежда има искрицата пламна
за род сплотен и племе едно
не утре, след време
да стане нещо добро


Baj Ganio